Те представляват сравнително ново обществено явление, подхранвано от лицемерните неолиберални ценности. Наричат себе си „локали”: тийнейджърски групи, ученици между 9-ти и 12-ти клас от големите градове.

Обикновено са с къси прически и носят спортни дрехи, понякога с качулки. Превърнали са агресията в свое верую, в начин за себереализация. Нуждаят се от своята доза усещане за справедливост, макар и на сляпо – на принципа: „Щом другите са лоши с мен, аз ще бъда лош с другите!”

Не си дават сметка, че нападайки непознати хора, оправдават несправедливостта, проявена към тях. Получават повече упреци, отколкото съчувствие, макар че ги заслужават в еднаква степен.

Представете си какво е преживял (или какво не е преживял) един младеж, за да се чувства удовлетворен от такова „отмъщение”! И на каква обществена болест се явяват симптом локалите, които изпитват нужда да лекуват болезнените си комплекси и през ваканцията при баба и дядо!

Много тревожно е, че този симптом вече е достигнал и там, където до не много отдавна цяло село издирваше едно изчезнало агне и си отдъхваше с облекчение, когато открие доказателства, че добичето е изядено от хищници – значи не е откраднато!

Такова място е и Павелско в община Чепеларе.

Там, в Новогодишната нощ, група локали и техни почитатели, състояща се от потомци на местни хора, живеещи в градовете и техни гости, нападнаха двойно по-малка група момчета от Пловдив, дошли да посрещнат 2026-та година във вилата на свой приятел.

Мястото на нападението бе край трафопоста близо до читалището.

Часът: към 1 и 30 след новогодишното хоро на площада, което от древни времена обединява, а не разделя българите.

Сред нападателите, ученици от горните гимназиални класове, имаше един батко, който напразно се опитваше да ги усмири.

Те вече бяха обявили пловдивските си връстници за свои врагове, само защото последните бяха два пъти по-малобройни.

Поне да имаше една красавица, пред която да се направят на мъже, макар и по този долнопробен начин!

Трима от нападнатите се измъкнаха в мрака.

Другите трима бяха съборени и ритани на земята.

Цяло коледно чудо е, че се отърваха без тежки травми, ако изключим психическите.

Нападателите осветиха едно от падналите момчета с фенерчетата на телефоните си и го снимаха като доказателство за своя триумф.

Алфа мъжкарят издаде строга и катогерична заповед: „Повече да не сте стъпили в това село!”

После всички, от алфата до омегата, хукнаха надолу – към центъра. Местен човек, живеещ близо до трафопоста, чу победоносните им крясъци. Кога ли и къде ли ще почувстват нужда от нова такава „победа”?

Аз съм израснал в Родопите. През моето детство възрастните хора се надпреварваха кой ще нагости повече деца с плодовете от своите овошки – за хаир. Кога паднахме толкова ниско?!

На другия ден, по телефона, кметът на селото Атанас Станков, който живее в Чепеларе, обеща да съдейства на полицията да направи разследване.

То, разбира се, ще установи, че нападателите са били провокирани.

Дума срешу дума, свидетели срещу свидетели.

Познайте чии свидетели ще бъдат повече.

Тайничко да се надяваме, че поне собствениците на къщи за гости в селото ще съдействат на полицаите, защото не е добре някой да напада и пропъжда гостите им.

Кметът обеща и да постави камери с дарения от набор 1976-та, който през тази година ще навърши своята 50-годишнина.

Но знаете ли на какво трябва да се надяваме най-много?

Не на кмета, нито на полицията, нито на смолянската прокуратура, а на това Бог да пази България!

Та когато окончателно се върнем към хайдушките времена, да има и хайдути – закрилници на правдата, които да възпяваме с чалгарски песни.

Нали историята се повтаряла циклично, макар и в малко по-различни вариации. Между другото: Честита Нова година!

Асен Димитров-Феликс, поет и учител от Пловдив